Oтглеждане на домат

   Доматът е растение от семейство Картофови (Solanaceae). Родина на домата са Централна и Южна Америка, от Мексико до Перу. Той е многогодишно растение с кратък живот, отглеждано като, едногодишно обикновено достигащо 1-3 м височина със слабо дървесно стъбло.

Листата са сложни, текоперести, дълги 10-25 см, с 5-9 листенца, всяко от които е дълго до 8 см , с назъбен ръб. Различават се два типа листа: обикновен тип и картофен тип. Стъблото и листата са мъхести.

Цветовете са с диаметър 1-2 см, жълти на цвят, с 5 заострени венчелистчета. Събрани са в класовидно съцветие ПО 3-12.

Плодът е ярко оцветен (обикновено червен от пигмента ликопен) месест семков плод с диаметър 1-2 см при дивите растения и обикновено много по-голям при културните. Плодът е сочна двугнездна или многогнездна ягода с различна форма или големина.

Доматът е топлолюбив и влаголюбив. Най-добре се развива при температура 25-30 градуса. При температура под 15 градуса растенията не могат да цъфтят, спадне ли под 10, растежът им се прекъсва. Семената не поникват, ако почвата не е затоплена до 15-16 градуса. На добива и качеството се отразяват отрицателно и температури над 30 градуса, особено ако са придружени от засушаване.

Доматът е взискателен и към влагата, особено в почвата. Почвената влага трябва да е висока, докато въздушната може и да е малко по-ниска. Твърде влажният въздух затруднява опрашването и подпомага развитието на гъбните болести. Когато почвата и въздухът се засушат, плодовете загниват от към върха, където се появява тъмно петно. Често погрешно смятано за гъбна болест, то всъщност е физиологично поражение. Обяснява се с факта, че оскъдната вода в растението се насочва към местата на нарастването, а плодовете се обезводняват. Поливките след засушаване са пък причина за напукване на плодовете. Оттук и изводът, че не трябва да се допуска засушаване, макар че доматът го понася По-леко от пипера и патладжана.